Комуналният капитализъм, Том I, II и III

Продуктов номер: 11887
Изчерпана

Автор: Румен Аврамов
Категория: България след Освобождението до 1944г. | Икономическа литература
Издателство: Фондация Българска наука и култура
Състояние: Нова книга
2 страници
твърди корици
Първо издание: 2007
Народност: българска

---

Книгата е пътуване из икономическата култура на първия български капитализъм, оформяла се от Освобождението до началото на 40-те години на XX век. Белязана от комунизма и от последвалото отваряне към света, тази култура продължава да се преражда в днешните стопански форми. Проявените в текста, понякога причудливи връзки между вчера и днес водят към отколешни, жилави корени на комуналното (държавно, кланово или колективистично) начало, което не е преставало да руши пълнокръвната конкуренция в икономиката и да твори „панелно” битие. Погледът към миналото дава незаменима възможност да бъдат откроени причините за натрапчивото разминаване с пазарния еталон. Комуналният капитализъм е размисъл върху този проблем, есе, навлизащо в разнообразни гънки и пластове на „документалната икономика”, съхранена в архивното наследство и в свидетелствата на съвременниците. Румен Аврамов (1953) е икономист и историк на стопанския живот, автор на множество изследвания, между които Стопанският XX век на България. Работи в Центъра за либерални стратегии. Бил е в Икономическия институт на БАН, заместник председател на Агенцията за икономическо програмиране и развитие, член на Управителния съвет на Българска народна банка. Комуналният капитализъм Румен Аврамов пред в. „Култура” за икономическата ситуация в България За мен особено поразяващи са паралелите между внушенията на кооперативната пропаганда преди 1944 г. и на комунистическата след това. Кооперативната среда е полузатворена общност, където животът много прилича на този в комунистическата партия. Тя си представя, че живее според „особени” икономически закони, че хората в нея са „особено тесто”. Цялата пропагандна схема за разминаването между чистата идея и нейната реализация я има и тогава. Активистката кооперативна литература е населена с представите за голямата и малката правда, със заклеймявани предатели и ренегати. Цъфти кооперативната мартирология на хора, жертвали се за идеята и срещнали само неблагодарност. Героиката, аскетизмът и личният пример се възпяват. И всичко това е впрегнато в познатия психологически тероризъм на колективното над частното, на общото над индивидуалното. Защото документите за истинския, скрития живот на кооперациите (ревизионни актове, архиви на кооперации и пр.) гъмжат от доноси (които жанрово са идентични на по-послешните), сплетни, казионщина. Вярно, при кооперацииите това не се прави в национален мащаб, но е валидно за съществена група от населението. Та мисълта ми е, че кооперациите с целия им начин на съществуване и субкултура подготвят битово и психологически големи маси от хора за случилото се след 1944 г. Колкото до сравнението между двата периода (преди 1944-а и преди 1989-а) - прекалено подредена е схемата за подготовката на 1989 г. В нея има нещо, но то е по-скоро на интуитивно ниво. Мисля, че масата от хората през 1945 г. са били убедени, че това, което става, не може да трае вечно. Никой не е подозирал, че ще трае петдесет години. Но и през 60-те, далече преди каквото и да било „дисидентство”, едно „тихо мнозинство” е знаело,че това е противоестествено и няма да просъществува вечно. Поколенията, които са родени по-късно и индоктринирани в онези условия, по-трудно можеха да си представят как точно то ще се срути. Затова говоря по-скоро за интуиция в иначе напълно съзнателните стъпки за формиране капитали и изнасяне структури на запад. Брой 12, 21 март 1997 г.