Това е разговор със самия мен, с един мъж, който не е изживял живота, който е искал да изживее — измислям всичко, възстановявам спомени, които не са мои, спомени на другите, на други хора, които не ми принадлежат... Впрочем, човек е осъден на съществуване, което никога не достига висотата на неговите мечти и надежди. Батища Бащош