Космичната алея
Във звездна нощ изгряваха звездите,
Луни, Слънца и бледата Венера
във млечни пътища зоват мечтите
и всичко бе прекрасно като вчера.
Във млечни пътища зоват звездите,
просторът необятен е като всемира,
човекът си разпъваше мечтите
и вечната безкрайност не умира.
По стъпките далечни на мечтите
откриваше човекът самотата,
във черното пространство на звездите
човекът си разголваше душата.
Земята синя в облаци огрята
е цвете от космичната алея,
разцъфваше човекът във душата
и винаги мечтаеше за нея.