Младите чайки
Утринен хлад през прозореца иде
Криле ранобудни накъсват съня-
Висока мансарда посреща лъчите,
Младите чайки летят над града!
Когато ги чуеш, свободни и бели
Да викат високо и търсят брега-
Повярвай човече, няма съмнение:
Това е на Варна щастлива гласа !
Недостижими са птиците морски
Облекли лъчиста душа от пера-
Могъщи се реят, небето докосват !
Хората смешни отдолу вървят-
Младите чайки по бриза се носят,
Толкова искрен е техният смях !