В изданието са отпечатани разкази от сборниците "Вълчи нощи" (1943), "Делници и празници" и повестите "Карадецът на праскови и "Търновската царица". Емилиян Станев (Никола Стоянов Станев) е роден на 28.II.1907 г. в Търново. През 1922 г. семейството му се преселва в гр. Елена, където учи до VI (X) клас, а на матура се явява като частен ученик във Врачанската гимназия (1928). Учи живопис в Художествената академия в София, в класа на проф. Никола Маринов, но след три месеца напуска академията, проф. Цено Тодоров казва пред близки хора, че от Емилиян художник няма да стане. Връща се в Елена, една година прекарва в четене, ходене на лов, писане. През 1930 г. се записва студент в Свободния университет - финанси и кредит, след четвъртия семестър напуска. От 1932 до 1944 г. работи като чиновник в столичната община. През 1945 г. управлява ловно стопанство в с. Буковец в Еленския балкан. Завежда отдел "Белетристика" във в. "Литературен фронт" (1950-1955). Народен представител в Народното събрание. Академик от 1974 г. За пръв път печата през 1931 г. в библиотека "Книга на книгите" (разказа "Срещу Великден"). Сътрудничи на сп. "Съдба", "Завети", "Златорог", "Изкуство и критика", "Българска реч", "Литературни новини" и др. Първата му книга "Примамливи блясъци" излиза през 1938 г., последвана от десетки сборници разкази, повести, романи, сред които "Вълчи нощи", "В тиха вечер", "Крадецът на праскови", "Иван Кондарев", "Легенда за Сибин, преславския княз", "Антихрист", "Търновската царица". Издава също така множество книги за деца- "Лакомото мече", "Дива птица", "Чернишка", "Повест за една гора", "Палавници", "Слънчевото зайче". В тях Емилиян Станев създаде образци на анималистичната проза. За книгата си "Когато снегът се топи" е вписан в Почетния списък на международния съвет за детска книга през 1979 г. Емилиян Станев умира на 15.III.1979 година.