Все исках да напиша нещото както то се ражда. Перла. Бисер от мида. Блестящо отвсякъде, няма петънце, дори и собствена сянка. И го гледам затрупано в дрънкулки, форшлаци,куйруци, колтуци, къдрици, кутли и финтифлюшки. Съвършенството ли ме плаши, че правя така?