Krasivi neudachnici

Красиви неудачници

Продуктов номер: 18275
Изчерпана

Автор: Ленард Коен
Категория: Американска и канадска художествена литература
Издателство: Парадокс
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789545530937
356 страници
меки корици
Първо издание: 2009
Народност: американска
Преводач: Магдалена Куцарова-Леви


Трудно е да се каже дали Ленард Коен е по-популярен и обичан като музикант или като писател. Зад гърба си той има над 17 албума със забележителни песни, оказали сериозно влияние върху популярната музика, но също и 12 книги с поезия и проза, отдавна осигурили му заслужено място в антологиите. При Коен се размиват границите между музицирането с китара в ръка и това над белия лист. И двете са горчиво-сладки, слели в себе си неистова болка и неудържима обич, бавни и меланхолични, но изпепеляващо емоционални.Първият му сборник с поезия излиза през 1956 г., а първият му музикален албум, вдъхновен от посещенията в легендарното нюйоркско студио на Анди Уорхол, се появява в самия край на 1967 г. Между тези две ключови дати в биографията си Ленард Коен пише втория си роман "Красиви загубеняци", който по неговите собствени думи е по-скоро слънчев удар, отколкото книга. В него ставаме свидетели на странния любовен триъгълник между анонимния разказвач, изследовател на индианско племе, съпругата му Едит и циничния им семеен приятел. В красивия, понякога тъжен и на места груб и безпощаден разказ всеки от героите е потънал в своята собствена самота, а светецът понякога е неразличим от затъналия в порок грешник. И все пак според Коен често и в загубата има красота, стига да губиш красиво и да бъдеш красив, докато си изгубен. Ленард Коен, "Красиви неудачници", прев. от английски Магдалена Куцарова-Леви, изд. "Парадокс", С, 2009 Прозаикът, поет, но също и музикант Ленард Коен пише "Красиви неудачници" в средата на 60-те години. Самият той определя книгата си като "слънчев удар" -сравнение, което има основания в променящия се ритъм на повествованието и смесването на времеви пластове. "Красиви неудачници" е роман за загубата, но и за смисъла на миналото. Из „Литературен вестник”