Krasotata shte spasi sveta. Uaild, Rilke, Cvetaeva

Красотата ще спаси света. Уайлд, Рилке, Цветаева

Продуктов номер: 22150
Изчерпана

Автор: Цветан Тодоров
Категория: Литературна критика
Издателство: Парадокс | УИ Св. Климент Охридски
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789540731056
240 страници
меки корици
Първо издание: 2010
Народност: френска
Преводач: Тодорина Атанасова


В тази книга Тодоров коментира личната проза на Оскар Уайлд, Райнер Мария Рилке и Марина Цветаева — писма, дневници, бележки - от една определена гледна точка: възможна ли е хармония между живота и творчеството? В отговор на този въпрос тримата творци са привилегировали ту едното, ту другото. Последиците от нарушената хармония са били за сметка на тяхното творчество или на житейското им щастие. Авторът рисува портретите на своите герои, използвайки за изходен материал собствените им признания. В тях Уайлд, Рилке и Цветаева присъстват ярко с най-дълбоките си откровения. В това изповедно слово Тодоров открива всички качества на художествено творчество. Писмата и дневниците на Уайлд, Рилке и Цветаева се четат като роман, чиито конфликти и перипетии се подхранват от напрежението между живота в самота и живота с другите, между порива към прекрасното и повелите на всекидневното. Проникновеното слово на героите приема конкретни екзистенциални измерения. Съдбите им ще послужат на автора като отправна точка за мащабна анкета върху прекрасното и абсолюта през многовековната европейска история. Изводите, до които стига Тодоров, могат да помогнат на всеки да живее с поглед към някой поетичен небосклон, но здраво стъпил на земята. Стоян Атанасов В тази книга Цветан Тодоров коментира личната проза на Оскар Уайлд, Райнер Мария Рилке и Марина Цветаева и се пита възможна ли е хармония между живота и творчеството. Или както казва Стоян Атанасов, писмата и дневниците на Уайлд, Рилке и Цветаева се четат като роман, чиито конфликти и перипетии се подхранват от напрежението между живота в самота и живота с другите, между порива към прекрасното и повелите на всекидневното. Из “Литературен вестник”