ТЪГА Къде да отидем, къде да се скрием в тоя град, в тая лятна чакалня. Птица във въздуха не смее да мине, с камък да драснеш - ще се запали. Бавно вървят часовете следобедни, сякаш някой се учи да свири и се разбиват във сините кораби на гърдите ни татуирани. Двама по двама под горещата шапка на слънцето цял ден се скитаме, с вечното наше тъжно очакване на провинциални мислители. Реката пресъхва, а ние на моста стърчим в тишината запалена. И спориме дълго, и философстваме за морската флора и фауна.