Критическото наследство на българския модернизъм, том 1

Продуктов номер: 18676
Изчерпана

Автор: Сборник
Категория: Езикознание, лингвистика, семиотика, филология | Литературна критика
Издателство: БАН институт за литература | Боян Пенев
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789548712514
478 страници
меки корици
Първо издание: 2009
Народност: българска

---

Съставители и редактори Едвин Сугарев, Елка Димитрова, Цветанка Атанасова Настоящото тритомно издание съдържа основните критически текстове, имащи значение и тежест в историята на българския модернизъм. Този проект бе започнат отдавна - като опит за изследване и обобщение на естетическите тенденции в модернистичните кръгове и течения - и със сравнително скромната задача да представи техните програмни статии и манифести. С течение на времето осъзнавахме все по-ясно, че задълбаваме в едно твърде широко и малко изследвано поле, което изобилства с оригинални и стойностни критически текстове, изплъзнали се от вниманието на литературната ни история или просто заобикаляни като неудобни, или пък интерпретирани по превратен и идеологически пристрастен начин. На един по-късен етап, когато обемът на възможните за включване материали беше сравнително ясно очертан, ние се отказахме от първоначално възприетите рамки, тъй като тъкмо манифестът като един от основните инструменти на модернистичното писане се полага в междужанрови и интертекстови пространства, тъй като манифестното често се таи в смислрови ядра, конто могат да бъдат Приютени и от обикновена на пръв поглед реценезия, и тъй като в твърде радикалния тон на авторите от началото на XX век - и особено на тези от 20-те години - самото разграничаване на манифестните от обичайните критически статии е твърде проблематично и несигурно. В крайна сметка решихме, че е по-добре да направим една тематично изградена антология на критическото наследство на българския модернизъм, която да представя възможно най-цялостно богатството от тенденции, естетически възгледи и индивидуални почерци в рамките на един период от четири десетилетия. Затова настоящият тритомник събира между кориците си както манифестните текстове и програмните, статии, свързани с философската и естетическа парадигма на модерното изкуство - така както го мисли и си го представя българският творец, - така и критическите текстове на най-изявените български модернисти, текстовете на други автори, отнасящи се до тях или до модернистичните течения в световен контекст, включително и полемичните текстове, възникнали в хода на развитието на българския модернизъм. В случая разглеждаме понятието модернизъм в широк аспект - като включващо един период от края на деветнадесети век до края на 30-те години на двадесети век и покриващо възникването и развитието на модернистичните кръгове и течения от кръга ,,Мисъл" през символизма и авангарда от 20-те години до т. нар. „септемврийска" литература и кръга „Стрелец" - а също и годините след края на 20-те, в които се правят своеобразни равносметки за българския модернизъм, като неговата роля и значимост се осмислят в литературноисторически план. По този начин се опитваме да обхванем цялостната критическа рецепция на модернизма и авангардизма - и да ги представим в тяхното непосредствено критическо битие, като покажем как българските модернисти мислят себе си, какъв е техният прочит на модерното изкуство, как преценяват своята мисия в българския литературен живот и как обосновават своите творчески проекти. Българският модернизъм в широкия смисъл на думата - като комплекс от творчески кръгове и естетически концепции, отхвърлящи наративните функции на изкуството и налагащи максималната възможна творческа свобода както по отношение на социума, така и по отношение на използваните художествени средства - е сложно и вътрешно противоречиво явление. Тази противоречивост се дължи, от една страна, на размитите граници между различните художествени тенденции, на паралелното съществуване на различните модернистични и авангардни тенденции в българската литература и култура, на специфично българския код на тяхното възприемане. От друга страна, фактори за нея са твърде съществените различия между теоретично изведените или „заети" отвън принципи на модерното изкуство и тяхната реализация в индивидуалното творчество на българските модернисти. Картината се усложнява и поради водените около модернизма полемики, в които отделните автори и свързаните с тях кръгове участват в остра конкурентна борба, опитвайки се да наложат своите концепции като по-ценностни, по-автентични и по-модерни от тези на останалите. Същевременно самият прочит на модернизма през последните десетилетия претърпява своеобразна и също тъй противоречива еволюция. Модернистичната литература бива интерпретирана в продължение на десетилетия като „вредно" явление и като „отклонение" от основните реалистични тенденции: както в цялостния контекст на литературното развитие, така и в биографията на неговите значими представители - някои от които са просто отречени и забравени, а при други модернистичният „период" е превратно интерпретиран и тенденциозно омаловажаван. От средата на 70-те години насам - и особено през последното десетилетие, се появяват редица обзорни изследвания, студии и монографии, посветени на българския модернизъм, които в значителна степен коригират предубежденията към него и го третират като закономерно и креативно явление в историята на литературата ни. Заслужава да отбележим трудовете на Розалия Ликова, Димитър Аврамов, Стоян Илиев, Симеон Хаджикосев, Иван Сарандев, Цветанка Атанасова, както и на по-младото поколение литературоведи (като Александър Кьосев, Мирослав Дачев, Бойко Пенчев, Елка Димитрова, Светлана Стойчева и др.), съсредоточило усилията си предимно върху авангарда от 20-те години. СЪДЪРЖАНИЕ Критическата парадигма на българския модернизъм 1.БИТКАТА НА МОДЕРНОТО: ИЗКУСТВОТО И РЕАЛНОСТТА Пенчо Славейков. Душата на художника („Мисъл“, 1899) Д-р Кръстю Кръстев. Живот за нравствен идеал („Мисъл“, 1902) Д-р Кръстю Кръстев. За тенденцията и тенденциозната литература („Мисъл“, 1903) Пенчо Славейков. Блянове на модерен поет („Мисъл“, 1903) Пенчо Славейков. Предговор [към "Стихотворения" от П. К. Яворов] (1904) Пенчо Славейков. Българската поезия („Мисъл“, 1906) Д-р Кръстьо Кръстев. Вместо предговор („Млади и стари“, 1907) Иван Ст. Андрейчин. Из нов път (Литературен манифест) („Из нов път“, 1907) Иван Ст. Андрейчин. Декадентство и символизъм („Из нов път“, 1907) Иван Радославов. По повод Тургенева („Наш живот“, 1912) Гео Милев. Модерната поезия (бележки и идеи) („Звено“, 1914) Гео Милев. Против реализма („Слънце“, 1919) Сирак Скитник. Старо и ново изкуство („Везни“, 1920) Гео Милев. Небето („Везни“, 1920) Людмил Стоянов. Две основни течения в българската литература („Везни“, 1920) Чавдар Мутафов. Зеленият кон („Везни“, 1920) Гео Милев. Към абонатите („Везни“, 1921) Гео Милев. Възвание към българския писател („Везни“, 1921) Сирак Скитник. Художникът и видимостта („Златорог“ 1922) Иван Радославов. Предговор [към антологията "Млада България"] (1922) Кирил Кръстев. Неблагодарност. Манифест („Лебед“, 1922) Кирил Кръстев. Витрините („Creschendo“, 1922) Иван Грозев. Новото изкуство („Хиперион“, 1922) Людмил Стоянов. Пътеводна звезда. За нео-романтизма („Хиперион“, 1923) Гео Милев. Българският писател („Възход“, 1923) Макс Мецгер. Изкуство – индивидуалност – индивидуализъм („Пламък“, 1924) Жорж Папазов. Стремежите на новото изкуство („Златорог“, 1924) Иван Радославов. Българският символизъм (Основи – същност – изгледи) („Хиперион“, 1925) Атанас Далчев. Поезия и действителност („Изток“, 1927) Иван Радославов. Творчество и живот („Хиперион“, 1928) Александър Обретенов. Изкуство и действителност („Хиперион“, 1931) Сирак Скитник. Изкуство и улицата („Златорог“, 1937) 2.ФИЛОСОФСКИТЕ ОСНОВАНИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ МОДЕРНИЗЪМ Пенчо Славейков. Фридрих Нитче. Литературна бележка („Мисъл“, 1903) Димо Кьорчев. Един популяризатор на Ницше („Наш живот“, 1906) Димо Кьорчев. Тъгите ни („Южни цветове“, 1907) Пенчо Славейков. Заратустра („Златорог“, 1920 Д-р Спиридон Казанджиев. Българските преводи на „Тъй рече Заратустра“ („Златорог“, 1920) Емануил Попдимитров. Бергсон. Философия на интуицията („Хиперион“, 1922) Д-р Янко Янев. Иреалността на изкуството („Хиперион“, 1924) Атанас Илиев. Изкуството („Стрелец“, 1927) Д-р Янко Янев. Безумието („Стрелец“, 1927) Любомир Русев. Художествена литература и психоанализа („Листопад“, 1933)