Критика на практическия разум

Продуктов номер: 8066
Изчерпана

Автор: Имануел Кант
Категория: Философия на Новото време
Издателство: БАН Марин Дринов
Състояние: Нова книга
241 страници
меки корици
Първо издание: второ издание, 2006
Народност: немска
Преводач: Цеко Торбов

---

Второ фототипно издание. Със своя критически метод Кант изследва човешкия разум, от една страна, като теоретически разум, за да установи принципите на метафизическото познание на природата, а, от друга страна, като практически разум, за да определи основните положения на метафизическото познание на морала като ръководство на човешкото поведение. Критиката на практическия разум е предварително изследване, в което Кант дава строга научна разработка на принципите на етиката, от успешното завършване на което според него зависи и съдбата на етиката като наука. Затова в методологическо отношение стойността на тази Критика се равнява на стойността, която Критиката на чистия разум има за метафизиката на природата. В нейната първа част, в учението за елементите, Кант се занимава с аналитиката и диалектиката на чистия практически разум. В аналитиката се разглеждат основните положения на чистия практически разум като максими, които имат субективен характер и нямат всеобща задължителност, или като практически закони, които са обективни основни положения с всеобща задължителност за волята на всяко разумно същество. Тук е изложен нравственият закон заедно с дедукцията на неговата всеобща задължителност и познанието на неговата възможност. Аналитиката съдържа .и изследването на понятията за добро и зло като единствени обекти на чистия практически разум и дава след това и таблицата на категориите на етиката. Разглеждайки нравствения закон и като мотив или субективно определящо основание на волята, тя се занимава накрай и с понятието за дълг и с това за човека като личност. В диалектиката Кант излага понятието за най-висшето благо, което е предметът на нравствения закон като единствено определящо основание на чистата воля. В тази връзка се дава и антиномията на практическия разум, определена от конфликта между щастието, което не бива да бъде мотивът за добродетелта, и добродетелта, която не бива да бъде а priori причината на щастието. Този конфликт се преодолява с изясняването на човека като явление или природно същество и като интелигенция или разумно същество. Накрая на първата част на Критиката се разглежда и проблемата за примата на чистия практически разум пред спекулативния, като се излагат критично и неговите постулати: безсмъртието на душата, свободата и съществуването на бога. Във втората част на Критиката е изложено учението за метода на чистия практически разум, което Кант разглежда и в неговото дидактическо и педагогическо значение. В мисълта на Критиката на практическия разум, както и в езика и стила на изложението има известно подобрение в сравнение с Критиката на чистия разум. Това подобрение обаче малко е улеснило работата върху превода. И тук, както и в превода на Критиката на чистия разум проф. Торбов е трябвало да преодолее много трудности, за да даде един превод, при който читателят да може да разбере Кант дори и в най-трудните места, като има в същото време и ясната представа за езика и стила на големия философ. Преводът е направен по канонизираното издание на оригинала (1788 г.), излязло под редакцията на П. Наторп в 1913 г. в Събраните съчинения на Кант, издание на Пруската академия на науките, по изданието на К. Форлендер от 1929 г., излязло в Събраните съчинения на Кант, издадени под негова редакция, и по това на Й. Копер от 1966 г., излязло в общото издание на Критиката на чистия разум, Критиката на практическия разум и Критиката на способността за съждение, издадени от Г. Мартин, И. Хайдеман, Й. Копер и Г. Леман.