КРИЗАТА е последното произведение на Хусерл, което самият той определя като "философското си завещание", като "най-важния и навлизащ в най-големи дълбочини" текст на Живота си. Проблематизирайки кризата на европейските науки (която е и криза на европейското човечество), Хусерл развива програмата на трансценденталната феноменология като онзи "свръхрационализъм", който ще гарантира методическото обновяване на хуманитарните науки. "Като хора на настоящето, ние се намираме в най-голямата опасност да потънем в скептическия потоп и по този начин да оставим да ни се изплъзне собствената ни истина. Размишлявайки в тази тежка ситуация, отправяме погледа си назад към историята на нашето съвременно човечество. Можем да постигнем себеразбиране, а по този начин и вътрешна опора, само чрез изясняване на единния смисъл на тази история..." Едмунд Хусерл