Кръстьо Куюмджиев в българската литература

Продуктов номер: 9179
Изчерпана

Автор: Мариана Тодорова
Категория: Литературна критика
Издателство: ЕЛГАТЕХ
Състояние: Нова книга
206 страници
меки корици
Първо издание: 2003
Народност: българска

---

Съдържание: ТОНЧО ЖЕЧЕВ, КРЪСТЬО КУЮМДЖИЕВ, ЗДРАВКО ПЕТРОВ едно необикновено приятелство КРЪСТЬО КУЮМДЖИЕВ като литературен критик "Лекарю, излекувай се сам" полемичният нрав на критика КРЪСТЬО КУЮМДЖИЕВ И БОГОМИЛ РАЙНОВ Творчеството на ДИМИТЪР ДИМОВ през погледа на критика Прозата на РАДИЧКОВ и темата за "региона" Езичникът КИРИЛ ХРИСТОВ «Ако не бяхте забравили, че биографията на твореца се съдържа в неговите произведения, ако бяхте потърсили личността в творчеството, ако се бяхте заинтересували от съдбата на критика, отразена в неговите статии, пред вас щеше да се разкрие един интересен свят, щяхте да научите любопитни подробности, щяхте да изпитате неповторима наслада от разгадаването на една личност, защото всеки човек е едно чудо, трябва да имаш очи да го видиш ...Вие щяхте да видите няколко чудаци, за които отровата на книгите е единственото спасение от пошлостта на средата. На вас щяха да ви бъдат ясни техните провинциални бълнувани по голямата литература, по европеизма и Париж, застинал във формите, в които е съществувал по времето на Верлен и Рембо. Вие щяхте да разберете колко съдбоносна е срещата с книгите. Когато Здравко Петров казва "аз познавам Мадам Бовари", ние му вярваме, защото знаем, че сам топ носи нещо от нейната душа, защото всички ние, хората на една провинция, носим в сърцето си по нещо от литературния боваризъм. Ако погледнем в нашата история, ще видим дори големи личности, загинали от тая болест на провинцията. Не е ли това съдба на много и много наши интелигенти, не обяснява ли това нашия провинциализъм, нашето трепетно преклонение пред културата, нашия скромен и трогателен снобизъм? Тончо Жечев казва за него, че той влиза в храма на изкуствата само като вярващ. Но възможно ли е въобще да бъдат разклатени за него авторитетите, които са поразили като мълнии ранното му въображение, които са го ослепили и като раняващи огньове са оставили дълбоки белези в душата му? Вгледайте се и ще видите, че тия белези са неизлечими». Кръстьо Куюмджиев