Krustut nad Arda • Hristiianstvoto v Iztochnite Rodopi

Кръстът над Арда • Християнството в Източните Родопи

Продуктов номер: 8652
Изчерпана

Автор: Николай Овчаров
Категория: Българска културология, етнология и фолклор | География, пътеводители | История на религиите
Издателство: Славена
Състояние: Нова книга
48 страници
меки корици
Първо издание: 2006
Народност: българска


НЯКОЛКО УВОДНИ ДУМИ Тази тема винаги е била от най-трудните в българската история. Не случайно по нея обикновено се мълчи, защото се страхуват да не кажат нещо обидно за другия. Да си спомним прекрасния филм "Време разделно", който само преди няколко месеца отново разбуни духовете. Сякаш едно истинско художествено произведение не трябва задължително да отразява гледната точка на автора. По тази логика веднага ще зачеркнем всички творения на Сенкевич, обвинявайки го във великополски шовинизъм. Друг е въпросът, че патриотарщината и псевдопатриотизмът отдавна съсипват прекрасните идеи за националното самочувствие и християнството на българите. Днес люшкането между байганювския патриотизъм и тотално отричащия нихилизъм е особено явно. Книжният пазар и медиите са залети от подобни съчинения, писани понякога от доста известни в обществото хора. А и двете тенденции са лица на динамичното време, в което нашият народ за сетен път търси своята идентичност. Точно по тази причина трябва да се намери историческата истина. Дори в някои случаи тя да не е най-изгодната за една или друга етническа група. Само истината за случилите се събития няма да позволи някогашната драма да се повтори отново. Типичен пример в това отношение са Родопите, и в частност тяхната източна половина. Това е най-ярката контактна зона между християнството и исляма в България. В много случаи не става дума за етническо съпоставяне, защото част от мюсюлманите са българи. Разлики има и в ислямския религиозен кръг. Повечето от живеещите в Родопите мюсюлмани са сунити, но съществуват и цели села на казълбаши или алиани, спадащи към шиитите. В исторически план двете верски разклонения са имали доста кървави сблъсъци, подобни, да речем, на вековните войни между католици и протестанти. При тази сложна етническа и религиозна среда естествено е особено важното място на държавата. За съжаление в своята 125-годишна история новата българска държава не винаги е имала адекватно отношение.