Палатът сякаш следваше триединството, характерно за християнската вяра. Имаше по три прозореца един до друг, после три пъти по три прозореца на всяко ниво, а и нивата бяха също три. В основата на всички тези троици обаче стоеше едно-едничко нещо - Анна, седнала точно зад средния прозорец на средната стая, жадно вперила поглед в морето, като централна фигура от иконостаса на олтар. Там, пред очите и, се бе разстлало маслиненото море, което слънцето на места обагряше в злато, и в тази безпределна шир се плъзгаха корабите, сутрин това бяха малките гемии на рибарите, а сега на един по-голям морски съд с венециански флаг, на него със златоткания лъв, изобразяващ свети Марк като див звяр, който уж обещава закрила, ама всъщност дохожда в града да засища глада си.