Култура, 2006/ брой 43

Продуктов номер: 9957
Изчерпана

Автор: Колектив
Категория: Литературна периодика
Издателство: Фондация Пространство Култура
Състояние: Нова книга
12 страници
меки корици
Първо издание: 2006
Народност: българска

---

ИЗБОРЪТ НА КУЛТУРА Историята населена с хора Българското общество през втората половина на XX век II. Интервюта, свидетелства, спомени Под редакцията на Вера Мутафчиева Разследване – Иглика Трифонова Ислямът спори с Бенедикт XVI Куратор е професия - разговор между Диана Попова и Мария Василева Времето на идеите свърши Да си призная честно, чувствам облекчение. Ден след учредяването на партията ГЕРБ стана ясно, че Времето на идеите е свършило. Левица, десница, либерали и т.н.; части от обществото (партии), обособени по начин на мислене, който те дефинир; и развиват, за да се припознаят в това мислене големи маси от хора - и да им делегират след това, именно заради начина им на мислене, властта да ги управляват... тази илюзия биде пометена от начина на създаването на ГЕРБ. Не че досега истински партии съществуваха. Водачите, привържениците им, програмите, постъпките -всичко издаваше едно аd hoc поведение, аd hoc съзнание. Да действаш според обстоятелствата и моментния интерес, това беше фината философия на всички (с изключение на ДПС, но то не е партия, то е съвсем друго формирование). Обаче имаше привидност на мислене (и дълбокомисленост на изразяването). Това свърши. В свойски-заповедническия полицейски глас от трибуната отчетливо се чуваше: мислене няма. Мисленето свърши. И тъй като петнайсет години се имитираше мислене, в изрязването и изхвърлянето на имитацията има нещо облекчително. Дали не и нещо здравословно? Не че оттук нататък няма да си задаваме въпроси. Накъде ще се развива гербът, кои сили ще надделеят в състезанието за влияние върху лидера. Не че няма да е любопитно, ако влиянието на герба се усили, как интелектуалци и търговци, патриоти и интернационалисти ще се занатискат да го възхваляват и да се подлагат - с надеждата за постове. Обаче най-важното мина. За втори път в последните петнайсет години ми се налага да цитирам случая, когато Жозеф Фуше, министър на полицията на Директорията, придружен от двама полицаи само, се явява на събрание в якобинския клуб и сред бойките и възмутени викове на останалите до края на революцията революционери, им съобщава кратко, че клубът се затваря. Бойките революционери кротко се отправят към вратата, а след тях министърът...