Акценти: Леон Даниел на 80 години. За режисьора, белязал българския XX век, от тези, които го обичат - на страници 9-12 плюс още две Зарасна ли раната Йедвабне в полското общество? Разговор с журналистката Анна Биконт Павел Попов: Благодарен съм, ако някой от по-младите гледа на "нас" като "дърва за огрев". Уводна статия (със съкращения) Христо Буцев Овертюра Случилото се е толкова потискащо банално, толкова поразяващо банално, че единственото, което може човек да направи, е да го пусне през ушите си и да се опита да го забрави. Един преподавател ми разказа, че седем от десетина студенти - четвъртокурсници, явили се на изпит, са написали "овертюра" вместо увертюра. И, разбира се, нищо не се случва - а и какво ли да се случи. ВУЗ-ът си е ВУЗ, студентите му - бъдещи специалисти. Обществото ни - развиващо се. Приносът ни в Европа - съществен, културен... Когато им обърнеш внимание на грешката, тези млади хора те гледат със сияйно-празен поглед. Те не разбират защо се вълнуваш. Бих казал, че не разбират защо трябва да учат български, защо трябва да знаят български. Не разбират защо трябва да са грамотни. ... В досегашното нормално общество, както и досега, да си грамотен, ще значи да можеш да се подписваш и да четеш по вестниците за циците на Цеца. В него, както и досега, ще ругаем балканската си разпуснатост, корупцията, липсата на ред и лека-полека ще забравим напълно, че грамотността е основният дисциплиниращ и интегриращ фактор в съвременната цивилизация. Без наложена воля, без упражнена жестокост ще продължим да се креем в килията на Илия, щастливи, че сме демократи и не насилваме никого.