Култура и цивилизация • Глобализацията

Продуктов номер: 10999
Изчерпана

Автор: Божидар Динков
Категория: Исторически политологични изследвания | Социология
Издателство: Аб Издателско ателие
Състояние: Нова книга
134 страници
меки корици
Първо издание: 2007
Народност: българска

---

"Истината е, че в наши дни ние сме свидетели на възникването на една обща цивилизация от световен мащаб, която се е зародила в техническа среда от западен произход, но бива духовно обогатявана с приноси от всички исторически регионални цивилизации." Арнълд Тойнби I. КУЛТУРА И ЦИВИЛИЗАЦИЯ В нашето време много често в предавания по електронните медии и в публикации на печата се срещат изрази като "цивилизационен избор", "цивилизационна култура", "култура на нашата цивилизация", "християнска цивилизация", "ислямска цивилизация", "западна цивилизация", "сблъсък на цивилизации", "сблъсък на култури" и т.н. Следователно има смесване на понятията култура и цивилизация. А може би наистина има разлика между тях? Гръцкият историк от елинистичната епоха Диодор Сицилийски (I в. ) пише също като Херодот за гръцки и варварски народи, които се различават както по език, тъй и по начин за удобен живот и памет за историята си. С други думи тогавашните цивилизации се различавали главно по "начина на удобен живот", освен езика и историческата си памет. Според Николо Макиавели в развалините на миналото лежат три цивилизации: гръцка, римска и средновековна. Всяка от тях има два стадия. Първи стадий - нарастване на доблестта; втори - извращаване на доблестта и упадък. Силата на закона, суровите или естествените нрави и религията предпазвали от тиранията като форма на политическо управление. Всички нации преминават през два периода - варварство, основано на суеверия, и цивилизация, в която се раждат религиозни съмнения и упадък на нравите. Като разсъждава върху състоянието на нашата цивилизация, която се характеризира с упадък на нравите, Макиавели стига до извода, че една от причините за това е религията и възпитанието на хората. Смирението, самоунижението и презрението към човешките блага, както и търпението, които религията прославя, правят хората слаби, и този начин на живот е направил света слаб и го е оставил в ръцете на негодяите, които необезпокоявани от никого, се разпореждат в него, както им е угодно. Защото виждат, че хората в желанието си да отидат в рая мислят повече за това, как да изтърпят побоите, отколкото да отмъстят за тях. И ако днес светът е мекушав, причината се крие в подлата страхливост и липсата на доблест. Тъй според Макиавели липсата на доблест е основната причина за упадъка на обществото. И други мислители през средновековието приемали, че всяка цивилизация подобно на човека се ражда, преминава детство, юношество, зрялост, стареене и накрая смърт. Така цивилизациите следват един исторически кръговрат, аналогичен на природния кръговрат. Мнозина философи на историята смятат,че има нещо общо между двете понятия - цивилизация и култура, но в същото време допускат, че между тях има и твърде големи различия. Според Джанбатиста (Жан-Батист) Вико (1668-1744) в човешката история има три основни епохи: божествена, героична, и човешка. Също така и две варварства: естествено, и на социалния упадък. Естественото варварство е присъщо на примитивните общества. Другото варварство на социалния упадък е обкръжено с блясъка на образоваността, с изтънченост на егоизма, но по-жестоко и коварно. Накрая по пътя на самоизтребването хората малко помалко се връщат към естественото варварство. Това става в края на човешката епоха. След време обществото отново се възражда от пепелта си, като започва да развива нова цивилизация. Според Вико цивилизациите се стремят към по-удобен и по-богат начин на живот, но в края на краищата стигат до упадък. "Природата на народите - пише Вико, - била първоначално груба, след това сурова, кротка, мека, и накрая ставала разпусната. Хората отначало чувстват необходимото, после мислят за полезното; по-нататък - за удобното, после преминават към приятното, стремят се към разкош, и накрая падат от безсмислената злоупотреба с външния свят." Тези думи на Вико напълно важат и за нашето време, в което хората толкова много злоупотребяват с природата и жизнената си среда, че рискуват да се самоунищожат. Като преминава от общата към конкретната природа на народите, Вико формулира една схема за развитието на политическото управление на народите, характерна за "вечната идеална история": "Отначало хората се стремят да излязат от подчинение и искат равенство - тъй действат плебеите в аристократичните държави, които накрая се превръщат в народни. След това те отново се стараят да станат нещо повече от тези, с които се сравнявали - тъй действат плебеите в народните републики. Накрая те искат да погазят законите - така се ражда анархията или необузданата народна република, която е по-лоша и от най-лошата тирания, която някога е съществувала, или в нея има толкова много тирани, колкото разпътни и безнравствени граждани има в държавата. Достигайки тази точка и вразумили се в нещастията, народите бързат да се спасят под защитата на монархията."