КЪМ ИСПАНИЯ Благодаря ти, Испанийо, че ме прие, че приюти ме и даде ми покрив и хляб! Нищо, че моите звания в теб не важат (ех, съвсем други познания тук се ценят!), че се започва от нищото, с пот и сълзи - много по-лесно на чистото храм се гради. Но щом достигнал си дъното, знаеш добре: друг път, освен - пак по стръмното, няма пред теб. Ала преминал през огъня, ти си разбрал, че не от кал изработен си, а от метал и че над всички познания е ЛЮБОВТА! А най-почтеното звание е гордостта, че бос си минал жаравата и оцелял, значи недаром на татко си хляба си ял!