Вирджиния Улф е категорична, че фарът на нейното творчество ще осветява пътя на бъдещите поколения и те ще се поучат от нейното самотно и опасно пътешествие, от нейното отчаяно литературно начинание. Според нея това е приносът към човешкото просветление и факлата му трябва да се носи и предава, за да може всеки да озари своята частица от пътя.