КЪЩА В НЕБЕТО
Не съм си пожелавал къща
с основи във небето...
Но покрив –
като гилотина ален,
надвисва с острото над мен
и през комина
ме гледа Дядо Коледа:
- Човече,
ти няма да живееш в тази къща.
Циклопите я зидаха за свои.
А твоите очи
са с много цветове.
И всичките – излишни.
Не съм ти съдник.
Ни спасение.
За теб не стигна просто зидария,
съпруга и деца не стигнаха,
приятели и радост.
Не ставаха очите ти за друго,
освен да видиш покрива на рая...
Не съм си пожелавал къща
с основи във небето,
Дядо Коледа...
А покривът на рая е прекрасна гилотина.
Но ти с мистрията напразно си се трудил,
защото мъртва е земята,
не става тя за дарове небесни,
дори за къщи и деца не става –
а толкоз молих за деца и къща,
но тя дори за рай не става,
Дядо Коледа.
Дори за рай не става...
И нека падне гилотината.