ДВА ЛЕБЕДА От ятото се отклониха два лебеда под синьото небе. От пътя тъй се умориха и страх изпълни нейното сърце. Отдолу бе земята чужда – пустиня без трева и без вода. Предчувствие във нея се събужда за нещо страшно, за беда. До нея той лети и ето нагоре пак се извиси. По-мъдър, знае той: небето през този ден ще ги спаси. И всеки пак по-силен става и въздухът под тях свисти. Със себе си се тя прощава, но с него как да се прости?...