Художник – Владимир Димитров В многовековното културно наследство на българската земя скалните обители заемат особено място. Издълбани или оформени във високите скали в различно историческо време, тези паметници на християнската култура и сега поставят пред изследователите редица въпроси свързани с техния произход и разпространение, с духовните търсения и прозрения на техните обитатели. В историческата литература съществува мнение, че се появяват в периода на късната античност (IV - VI в.) във връзка с утвърждаване и разпространение на християнството на балканския полуостров. Но съществуват и свидетелства, които допускат появата на някои от тях още в езическия период, като проява на силно изразен култ към пещерите на местното население – тракийци. След създаването на Българската държава в края на VII в., голяма част от поселенията била изоставена. Едва след приемането на християнството в България (864 г.), возникват условия за възраждане на отшелничеството и скалните манастири. Този процес продължава и в периода на византииско владичество над българските земи (XI - XII.вв.). Периода на Второто Българско царство (XIII - XIV в.) е време на разцвет на монашеството и скалните манастири. Многочислени и сигурни източници свидетелстват за обновяването на много стари и създаването на нови скални обители. Към тях трябва да се отнесе и манастира до Варна известен като Аладжа манастир. Разположен сред великолепна природа, той отдавна привлича интереса на изследователи и почитатели. 1832 г. името му се среща за първи път в книгата на руския писател Виктор Тепляков "Писма от България". Начало на систематизирано изучаване на скалния манастир и околностите му е поставено в края на миналия век от първите български археолози - братята Карел и Хермин Шкорпил. Недалеч от манастира те изследвали още един подобен скален комплекс, който нарекли "Катакомби". В източно направление, братята намерили руините на голяма черква, малко укрепление и няколко поселения, датирани към късноантичната епоха (IV-VI в.в.). Не е известно кога е бил основан Аладжа манастир. Датировката на запазените в часовниковата кула фрески свидетелства, че разцвета на манастира може да се отнесе към ХIII-ХIV в.