Книгата представя основните социологически концепции за легитимността на държавната власт и на основата на анализ на селските бунтове от 1900 г. предлага модел за анализ на легитимирането, адаптиран към българската ситуация. „Когато говори за модернизация или национализъм, едно социологическо изследване не може да разчита, че запазва някаква илюзорна обективност. Понеже и двата дискурса са средство за политически спор, когато се намесва в тях, социологическото изследване неизбежно взима страна в този спор и придобива политическо измерение. Например когато се изследва модернизацията като процес, вместо като дискурс, с това в крайна сметка се легитимира онази дефиниция на социалната реалност, на която се опира държавата. Разбира св, това не означава, че социологическото изследване трябва непременно да заеме страната на подвластните (още повече, че нищо не му пречи да заеме трета страна, поставяйки под въпрос дефинициите на реалността както на държавата, така и на подвластните). Това означава само, че едно социологическо изследване трябва да си дава сметка, че заема страна и да поеме отговорността за това, т.е. че трябва да бъде политически самосъзнателно.”