ИЗПОВЕД Все тая честност, честност, честност! И все така - известен с неизвестност! И все така - с потискащата мисъл: да завещая чашата си чиста! Защо умирам? И защо отново смъртта приема образа на слово? В една реалност от зелени мрежи Змията вече гони таралежа: дори си позволява да раздава това, което той опитомява. Защо възкръсвам? И защо отново се връщам при убийственото слово? Да можех сам ръцете си да хвърля и след това безпаметен да тръгна из тия маргаритки, из тревите, съблечен и изкъпан от петита – на всичко слабо силно да се радвам, съвсем в начален и забравен стадий! Проклет да бъде моят стих! С народа си се разродих!