Във всичките си работи, които по някакъв начин визират понятието "сказ", ученият насочва усилията си към първата, неизследвана форма, разбирането на която, според него е необходимо условие за адекватното осмисляне на останалите две. Настоящето изследване съзнателно самоограничава целите си с надеждата да ги направи обозрими и практически изпълними. о няма да се интересува пряко от сказа като битово-разговорен устен жанр. Обект на вниманието му е преди всичко съзнателното използуване на сказа в литературата. Анализът е насочен най-вече към теоретичните проблеми на литературния сказ, към неговата поява, утвърждаване и развитие в българската проза и свързаните с този процес особености.