Любов и смърт в българската литература, книга 3

Продуктов номер: 21040
Изчерпана

Автор: Красимира Кацарска
Категория: Литературна критика
Издателство: Макрос
Състояние: Нова книга
ISBN: 9547020161
191 страници
меки корици
Първо издание: 1998
Народност: българска

---

Критико-изследователският профил на „Любов и смърт в българската литература" в този смисъл продължава въведения чрез дедуктивната позиция разговор по отделни аспекти от националното своеобразие на българската литература и сочи определен интерес към психологията на личността и на народа. Свален в онтологичен план, подобен разговор означава интерес преди всичко към оня натиск, който натрупаните в многовековното историческо битие на българската душевност качества могат да окажат върху формирането и реализацията наличността като художествен герой (в „Прагове на българската поезия") и като стремеж да се идентифицират градивните компоненти в този процес на общуване (в „Творецът, словото и обществото в българската поезия"). Така събирането на всички водещи проблеми и мотиви от българската поезия в първите две книги се оказва за Кацарска възможност да анализира философско-психологическото съдържание на темите за любовта и смъртта като понятия от сферата на човешкото познание и като художественоестетически мотиви в българската литература. Връзката между тях като метаезик и като битие на творческата индивидуалност, осъществена чрез художествения живот на персонажите, освобождава авторката от задължението да повтаря вече казани неща и насочва нейното внимание към онтологичните „подробности" в едно душевно състояние, каквото е любовта, и в един физиологичен акт, какъвто е смъртта. Но тъкмо тези онтологични „подробности" не се задоволяват само с психологията и физиологията на човешкото присъствие, а отиват доста далече зад конкретната социална действителност и природата на човешките взаимоотношения, за да привлекат в собствената си територия онова, което отличава художественото битие на общочовешкото в различни национални литератури. Изборът на такива поети и писатели като Ботев, Вазов, П.П. Славейков, Яворов, Д. Бояджиев, Й. Йовков, Н. Вапцаров, Д. Димов и Ем. Станев, в този именно смисъл не е случаен и следва плътно логиката на изграждане на народностния модел по пътя на индивидуалната реконструкция (чрез творчеството на отделния автор!) и въвеждането на резултатите от тази реконструкция в общия контекст на националното самосъзнание. Защото всеки един от споменатите автори, освен че е праг в развитието на българската литература, става съдържателен и формален ключ към философията и естетиката на народа ни. Нещо повече - в своята творческа дейност отделният творец формира, или по-точно казано, категоризира ония характерологични белези на това самосъзнание. Самодостатъчен в творческата си изява, всеки един от тях се оказва органически зависим от другите, тъй като само в общата си връзка те могат да се представят като еманация на българската душевност. Същественият принос на „Любов и смърт в българската литература" трябва да се търси в извеждането на този механизъм на взаимозависимост и тотална свобода в индивидуалното творческо пространство като предмет на критическия анализ: от една страна, наблюденията на Кацарска са насочени към интерференцията на различни творчески решения на проблемите-мотиви за любовта и смъртта, а от друга - към възможността тези проблеми-мотиви да „осигурят" философската и поетическата автономност на отделните поети и писатели в полето на традицията. Макар и на места модерният методологичен подход на Кацарска да се задоволява с познати вече техники и подходи на критически анализ, цялостно впечатление остава сполуката тъкмо в изследването на „глобалния текст" като органично единство на самостоятелни творчески съдби. От тази гледна точка литературният процес и творческото сътворяване се откриват не само като социално детерминирай продукт на колективната и на индивидуалната инвенция, но и като иманентно състояние на българското самосъзнание. доц,, к.ф.н. Любен Бумбалов