Людмила Живкова – философ, мислител и деятел на новата епоха

Продуктов номер: 17529
Изчерпана

Автор: Константин Златев
Категория: Български мемоари и биографии
Издателство: Иван Д. Венев
Състояние: Нова книга
ISBN: 2913417256
16 страници
меки корици
Първо издание: 2007
Народност: българска

---

В човешката история има спорни и безспорни личности. И едните, и другите по свой начин са оставили диря в човешкото битие, внесли са някаква промяна в нашия живот. За тях се говори и приживе, и след смъртта им. Людмила Живкова без съмнение принадлежи към първата група - на спорните... Тя остана неразбрана, докато беше сред нас. По-точно - малцина се опитаха да я разберат. А само най-близките й, сродените духом с нея наистина я разбраха. Ала не успяха да й помогнат да избегне съдбата, която я сполетя. Не бяха в състояние да удължат полета на ранената до смърт птица. Тя дойде между нас в семейство, на чиято глава (Тодор Живков) бе отредено да властва над България в продължение на 33 години. В период от време, наречен комунистически тоталитаризъм. Само този факт бе достатъчен да й спечели омразата на мнозина. И да поддържа унищожителния й огън даже и след кончината на тази толкова крехка телом и толкова силна и целеустремена духом жена. Обичта и взаимността, отдадени й от малкото на брой истински приятели (а не угодниците и блюдолизците, с които са заобиколени всички хора на върха през всички времена), едва ли можеха да компенсират завистта и отрицанието на мнозинството, които не я познаваха. Ако я опознаеха, със сигурност щяха да променят отношението си към нея. Но не би... Едва сега, четвърт век след заминаването й от този свят, можем да разгърнем отново - спокойно и обективно, тази страница от съвременната българска история и да се опитаме да прогледнем за истината за Людмила Живкова. Самата тя никога не се бореше за признание или за нечие уважение. Достатъчно й бе това, че е открила целта на своя живот и че се е устремила към нея с цялата шеметна скорост на своя висок идеал. Самата тя идеалистка до мозъка на костите, не се нуждае от идеализиране - нито днес, пост фактум, нито утре, нито никога. Имаме само дълга да възкресим паметта за нея, и то такава, каквато действително е била в своя кратък, но бурен земен път.