Съставител: Васил Балевски МАЙЧИНА ВЯРА Във храма е тихо и син полумрак трепти пред иконите святи, които ме гледат със погледа благ, със който ме мама изпрати до пътната порта, когато заминах в чужбина да диря късмет – /едничкото нещо от мойта Родина, останало с мене навред! Обхождам земи и далечни и чужди - и колко горчилки съм вкусил, и колко години прекарал съм в нужди, и грижи и черни покруси!... А привечер винаги влизам във храма, та в тихия син полумрак, усмивката кротка и топла на мама да влезе в сърцето ми пак. И все тъй... И все тъй минават си дните грижовни, нерадостни, сиви... И все тъй във храма ме срещат светците спокойни, добри, милостиви, - и пълнят с усмивка сърцето смутено и шепнят ми: "Малко потрай!" /0, майчина вяра - богатство нетленно - жълтичка от родния край!