Малка ученическа библиотека: Поезия • Публицистика

Продуктов номер: 7365
Изчерпана

Автор: Петко Славейков
Категория: Българска Възрожденска литература | Учебна литература, Педагогика
Издателство: Слово
Състояние: Нова книга
157 страници
меки корици
Първо издание: 2004
Народност: българска

---

Не познавам друг български писател, при когото така категорично да е документирана непреодолимостта на нагона за творчество, за съдбовна обвързаност с писаното слово. И същевременно — той самият с изненадваща и неподражаема артистичност да гледа на заниманията си, на мисията си с лекота и неподражаема духовна извисеност да преодолява суровия бит, първичните нрави, гражданското безправие и враждебност на обкръжаващия го свят. Затова истините, до които стига, имат корени, но имат и бъдеще, затова при него "количеството" е и "качество". Дълго време се задоволявахме с еднотомното представяне на Славейковото литературно наследство. Дотолкова не ни смущаваше фактът, че много от неговите съчинения продължаваха да тънат в забрава, та излезлият през 1954 — 1956 г. двутомник се възприе едва ли не като връх на отплата към делото на заслужилия възрожденец. След това трябваше да дойде замисленото десеттомно издание (т.1 — 1963 г.), изпреварилият го осемтомник (1978 — 1979), за да се убедим как трябва да бъде представяна творческа личност от ранга на Петко Славейков. За пълнота обаче ще говорим, когато в събраните му съчинения заеме мястото си на отделен том неговият превод на Библията, неотбелязван засега и в библиографските справочници... Когато говорим за поета Петко Славейков, въпросът не е толкова в напомняне на популярността и многообразието на поезията му, а във възможностите да вникнем в нейната същност. Неговата чувствителност събира в едно изблиците на носталгия по патриархалността и наивния нравствен максимализъм от "Изворът на Белоногата", епикурейско-хедонистичните и чувствени излияния от "Пиянска молитва", "За хубостта на жените", "Борба за целувка", психологическата драма на новата личност чрез "Жестокостта ми се сломи", "Не пей ми се" и "Не сме народ, не сме народ..." Още навремето С. Баева привлече една от Славейковите изповеди в залеза на живота му: "Не съм се мислил за поет, нито съм искал да се покажа за такъв. Превеждал съм, подражавал съм, а по нещо и съчинявал, но не за друго, а само за обработване и окършване на езика, като труженик на туй поле, за улеснение на други, които се родят с талант и почести." Едва ли друг би могъл да го каже по-естествено и с подобаващо достойнство. Пък и едва ли друг би имал право на подобна самооценка, без тя да прозвучи претенциозно. Приема се, че поетическата вселена на Петко Славейков — при представянето му с лекота разграфявана от нас на интимна и гражданска лирика, на бунтовни песни, на хумор и сатира — е единна в богатството и разнообразието си. Интересът му към интимно-любовните преживявания датира от 40-те години. Но същото можем да кажем и за гражданската тематика и социалните му вълнения. Те ще продължат да си съперничат, да се допълват и успоредяват в запомнящите се изяви на поета през 50 — 60-те, а и през 70-те години. Петко Славейков дебютира по необичаен за нашата литературна традиция начин — с три книги, излезли едновременно през 1852 г.: "Песнопойка", "Смесна китка" и "Басненик". Подчертавам го не толкова за да напомня категоричността на утвърждаването му на творческа личност в интересите на тогавашния читател. Показателното е, че те намират нееднакъв прием. И той не скрива изненадата си пред габровския учител и негов приятел Цвятко Недев Самарджиев от големия интерес към интимните творби, а не към гражданската му лирика. Истината е, че и по-късно поетът продължава със същата настоятелност да разработва интимни и граждански мотиви. Но библиографската справка на излизащите книги ни убеждава, че в цялостните си прояви започва да се съобразява с "конюнктурата".