Не страдам от венерически и психически болести. Не пиша парфюмирани неща от рода на розови сънища наяве, философствания на духовни провинциали и лицемерен алтруизъм на политиканстващи интелектуалци. Книгите ми ("Чао!", "Тръни, дръни - дрън, дрън, дрън", "Модо", "Снимката", "Кашкауел", "Патриотични яйца") са доста скандални и не са за всеки читател. Скромно: Още от самото заглавие авторът саркастично накълцва непоклатимата ни вяра в непорочните идеали. Обратната страна на свещеното понятие "майка" е представена повече от шокиращо, но е убийствено правдива. Емоционално натоварваща и противоречива, лесна за четене, но трудна за смилане, тази книга няма да остави никого равнодушен. Ще усетите с душата си - ако имате такава, де! - центрофужното развитие на сюжета с документално оформени чувства на образите, създадени на фона на войната. Войната, която разголва класическочовешки качества: лицемерието, тъпотията и егоистичния негативизъм. Всеки от нас е участник в тази нескончаема битка, всеки иска да е генерал, но не и редник! Разберете сами, колко звездички има на пагоните ви, сложени от жената, дала ви живот. "Да дойде Фелини!" - веднага ми светна след финалното изречение "Майката, майката!" - отвърна глухото ехо от женския рай!" Романът е номиниран за наградата ВИК за 2008г.