В книгата е поддържана хипотезата, че най-ранната култура е мегалитната, когато архитектурата се е изграждала от огромни каменни блокове, мегалитоси (от гр. език мега — голям, литос — камък). Тези градивни елементи са достигали тежест до десетки, стотици и дори хиляди тона.
Най-необясним за съвременните изследователи на мегалитната архитектура е въпросът, какви методи на елевация и транспортиране са били използвани от древните строители, защото съвременните елеваторни системи нямат тези възможности за преносяемост, и какви непознати на нас енергии са били известни в древността. Сред нерешените проблеми не по-малко интересни са и тези, свързани с определянето на генезиса на тази необикновена архитектура, на датировката, на географските райони на създаване на първичните архитектурни и конструктивни форми, както и функционалното предназначение на всеки типологичен образец.
Според автора, районът на Тихия океан е люлката на човешките култури, където в дълбока древност се е развила велика цивилизация.Крайбрежните територии и острови, тяхната разкъсаност, както и легендите и преданията, митографските извори и древни кодекси очертават историческата картина на някога съществуваща матерична цялост и една културна общност с общи расови белези.
В района на Атлантическия океан, авторът допуска аргументирано обособяването на втори културен център — Атлантида, чиято история е записана в каменните архиви на Тибет, Индия, Египет и др. Съдбата на този континент е навлязла дълбоко в сферата на митовете, но вече е доказано, че митовете са история, съхранена в човешката историческа памет.