Лозанка Пейчева е старши научен сътрудник II степен, доцент, доктор на науките. Завършва Теоретичния факултет на ДМА „Панчо Владигеров" - София през 1985 г. В периода 1987-1990 г. е редовен докторант в Института за фолклор, БАН. От 1991 г. е научен сътрудник, а от 2000 г. - старши научен сътрудник в секция „Антропология на музиката и танца". През 2007 г. придобива научната степен „доктор на изкуствознанието" . От 1990 г. разработва лекционни курсове, свързани с музикален фолклор, етномузика, съвременни музикалнофолклорни практики, цигани и музика, които преподава в няколко университета: ЮЗУ „Неофит Рилски", Благоевград (1990-1997); ДМА „Панчо Владигеров", София (1995-1996); Нов български университет, София (1999-2003); Шуменски университет „Епископ Константин Преславски" (от 2002 г). Има специализации, участия в научни конференции и изнасяни лекции в Австрия, Германия, Унгария, Гърция, Словения, Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Франция, Финландия, САЩ. Член е на Съюза на българските композитори (секция „Музиколози"), на редколегията на списание „Българско музикознание". Централно място в изследователската й работа заемат фолклорната музика и нейните многопосочни метаморфози в различни времена, пространства и култури. Автор е на още две книги и на повече от 120 научни публикации. Съавтор на учебници по музика за всички образователни равнища. Паралелно с научноизследователската и преподавателската си дейност от 1986 г. активно работи за популяризиране на фолклорната музика и науката за нея в електронни (РТЦ-Благоевград, БНР, Дарик радио, БНТ, интернет) и печатни (вестници и списания) медии. Книгата „Между Селото и Вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена" е адресирана към широк кръг специалисти в областта на етномузикологията, фолклористиката, музикологията, културната антропология, етнологията, медиите, музикалното образование, културологията, социологията. В книгата се подлагат на анализ, на изследване и на обяснение специфични форми и процеси на промяна на предмодерната фолклорна музика. Серия от наименования, като осъвременяване, трансформация, промяна, преобразуване, преработване, адаптация, трансмисия, акултурация, транскултурация на предмодерната фолклорна музика посочват преход от едно състояние в друго и регистрират както придвижване, така и съвместно съществуване на едно спрямо друго. Всички изброени словосъчетания не само маркират културен прелом, случващ се с предмодерната фолклорна музика, но и съдържат идеята, че предмодерната фолклорна музика съществува съвместно с модернизираната и/или глобализираната фолклорна музика и че те са свързани помежду си. Чрез тези думи се обозначават многообразни начини на съществуване на селската фолклорна музика като изместена, преместена, трансформирана, осъвременена, преобразувана, адаптирана. Ясно е, че онази част от предмодерната (селска) фолклорна музика, която оживява в модерната и в глобалната епоха е с изтръгнати корени. Промените, които се случват с нея, са комплексни и не се извършват само в едно измерение. Има различни начини и нива на трансформация — някои по-близки до контекстите, други по-близки до типично структурни похвати, трети насочени към изграждане на специфична символика. Като резултат от всеки трансформационен процес музикалнофолклорните образци вече не са реални предмодерни обекти, а преобърнати модернизирани и/или глобализирани