Мелник - богозиданият град

Продуктов номер: 17477
Изчерпана

Автор: Виолета Нешева
Категория: Археология | История на България от древността до наши дни
Издателство: ИВРАЙ
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789549388220
364 страници
меки корици
Първо издание: 2008
Народност: българска

---

През ХIV в. Мелник е наречен "богозидан град" (грамота на сръбския крал Стефан Урош, 1356 г.), а крепостта му на платото "Св. Никола" - "богоспасена" (Акт на Константинополския патриарх). С "божествени" епитети по това време се величаели големи градове със "свещена" слава на силни твърдини и важни християнски центрове (напр. "богоспасният Цариград Търнов" - "The Got-Blessed Tsar’s CIty of Trunov", столицата на Второто българско царство). Израстването на Мелник като "свещен град" става постепенно, в хода на историческото му развитие, белязано с превратностите в политическата съдба на земите по поречието на Средна Струма (между Кресна и Рупел). Тази област е контактна зона в сложните етнокултурни процеси и взаимовлияния в Централните Балкани през вековете. Възникването на живота в Мелник и неговата значимост се предопределят от разположението му на важен кръстопът между Адриатика и Изтока, Егея и Дунав, място с най-силна природна защита в региона и най-важно за контрола и охраната на Рупелския пролом на Струма - вратата от север към Сереско-Солунското поле. По археологически и писмени данни в живота на селището се открояват отделни периоди със свои специфики - античност (III - II в. пр. Хр. - IV в. сл. Хр.), ранновизантийски период (V - VI в.), средновековие (IХ - ХVII в.), Възраждане (ХVIII - нач. на ХХ в.). Святото място с култовия център е на платото "Св. Никола". Там през античността има тракийско светилище на Артемида-Бендида и августейон, разрушено към кр. на IV в. През втората пол. на VI в. върху него е издигната голяма трикорабна християнска църква, разрушена, сетне възстановена като съборен храм, вероятно един от 7-те съборни храма на Борис I (852 - 888). Той е функционирал с разрушения и преустройства непрекъснато, до демографския срив в града през 1913 г., днес в руини. Периодът между 1209 и 1230 г., когато Мелник е столица на краткотрайната държава на деспот Алексий Слав, е върхов етап в развитието му през средновековието. Направеното от този висш аристократ от българската царска династия на Асеневци е много - разгръща се небивало дотогава строителство, процъфтяват занаяти и търговия, художествено творчество. Особено усърдие той влага в издигането и укрепването на Мелник като най-силен център на православната християнска вяра. Строи манастири и църкви, на някои от които сам е ктитор. Въстановена е след разрушителен земетръс и оформена още по-представително църквата "Св. Никола". С негово съдействие и с негово решение градът е превърнат от епископски в митрополитски център и остава такъв чак до началото на ХХ столетие. За пръв митрополит на Мелник (и на Серес) Слав издига игумена на своя "деспотски и царски" манастир "СВ. Богородица Спилеотиса" Павел Клавдиополит. Така Мелник се очертава като един от най-представителните градове в българските земи и на Балканите в момент, когато нормалният ритъм на живот е нарушен в самия Константинопол и в големите егейски градове. Може да се счита, че това е времето, когато Мелник се въздига до "свещената" си слава. След деспот Слав в града често се мени политическата власт. Български, византийски, сръбски владетели и велможи до кр. на ХIV в. го ценят високо, стремят се и са горди да го притежават, и наслагват усилията си в поддържането и увеличаването на културното му богатство, особено църковното. Най-дълго Мелник е под юрисдикцията на Цариградската Вселенска патриаршия, като от втората половина на ХIV в. особено важна роля в църковния му живот играят Атонските манастири. Този факт има изключително важно значение за прогреса му през епохата на османското владичество, когато той израства като една от най-силните християнски твърдини на Балканите. През Възраждането броят на църквите и манастирите му надвишава 70. Днес Мелник е най-малкият град на България, национален археологически, исторически, архитектурен и художествен резерват, център на туризма, който омайва посетителите с екзотичната си природа и старинна архитектура, с духа на богозиданието.