MEMENTO MORY!
Помни, че cu смъртен 
u не cu пожелавай слава! 
Тя е за суетните. Ден 
за ден. Гордо с глава 
изправена напред върви. 
Ако можеш ти живей 
просто като птиците! 
Летенето го можеш ти, 
но не можеш без рани. 
И за да не кърви 
сърцето твое, запей 
с отворени гърди 
за изгреви и залези. 
Нeka да не те заболи, 
ако ти пак останеш си 
незабелязан, и пак сам, 
като глас в пустиня. 
Както си бил и досега. 
И да нямаш гроб, дори 
по-добре ще е. А там, 
където ти отиваш, драги, 
с безкрайността аз знам, 
че сливаш се завинаги!