Местните имена от Доспатското краище

Продуктов номер: 25930
Изчерпана

Автор: Кирил Цанков | Тодор Балкански
Категория: Българска културология, етнология и фолклор | Езикознание, лингвистика, семиотика, филология
Издателство: Знак 94
Състояние: Нова книга
ISBN: 9548709384
224 страници
меки корици
Първо издание: първо издание, 2000 год.
Народност: българска

---

Изследването е посветено на местните имена в Доспатско, разгледани в съпоставка с местните имена от Пещерско.
Доспатското краище е разположено в източната част на Западните Родопи, в поречията на реките Доспат и Караджа дере (Бистринска ряка). За него липсват исторически сведения. Не са проучени и множеството открити от топонимната анкета археологически обекти. В говорно отношение доспатското население се свързва с населението в Пещерско, а и с мепроученото Драмско, като коренно се различава от населението в съседните области: Кръстогорието (Смолянско), Чеч, Бабек и Чепино. Това вероятно е определяло и принадлежността му в административно отношение към Пещерско (бившата Яка колу, вж. Захариев, Описание, 24 и сл.), от 1880 г. до 1912 г. към Драмско, а в средата на нашия век - към Девинско. Днес е краище в Смолянска област. Общността, както и редовните исторически връзки на доспатското и пещерското население, наложиха съпоставителното изследване на пещерската (проучвана също от нас) топонимия и на доспатската система от местни имена, независимо от приетото условно в практиката проучване на местните имена по принадлежност към бившите околии. Само по този начин можеха да се уточнят важни миграционни процеси от юг към север, както и заселването на батачани и радиловци в Пещерско. Изучаването на Доспатската топонимия към бившата Девинска околия не би дало значими резултати за неписаната история на Пещерско и Доспатско.
Местните имена от Доспатско проучвахме на място във втората половина на 70-те години. По принцип към Доспатско трябваше да се проучат и местните имена от Горни Доспат (Сърница) и махалите около него - нещо, което се опитахме в съпоставителен план да представим при описанието на топонимията от Велинградско, към който район административно принадлежат посочените селища.


Докторът на филологическите науки Тодор Балкански е старши научен сътрудник в Института за български език при БАН. Роден е през 1944 г. в с. Сарая, Пазарджишко. Завършил е Великотърновския университет и аспирантура в Българската академия на науките. Автор е на повече от 300 труда по лексикология, ономастика и езикова култура. По-значителни негови дела са книгите Ару мъките от българските Родопи и техниятговор; Езикови свидетелства за потурчванията в българските земи; Големите власи сред българите; Никола Вапцаров, България и българите; Тодор Живков. Един езиковед за просопографията на диктатора; Западнородопеките власи; С българско име и с българска кръв; Трансилванските (седмиградските) българи, Местните имена на Чепинското краище, Никополските власи и др.
Доцент д-р Кирил Цанков е преподавател по съвременен български език във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Роден е през 1949 г. в Павликени. Автор е на около 120 публикации в областите на българската морфология, ономастиката и езиковата култура, а също и на учебници по български език за чужденци. Негово дело са книгите: Речев етикет (1988), Социолингвистика и речев етикет (1994), Глаголи и.глаголни форми с възвратен елемент в съвременния български език (1995), Препинателните знаци (1983,1999), Езикова култура (1994,1998,1999) и др.