Mestnite imena v Malkoturnovsko

Местните имена в Малкотърновско

Продуктов номер: 28170
Изчерпана

Автор: Стоян Райчевски
Категория: Българска културология, етнология и фолклор
Издателство: Фабер
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789544006440
274 страници
меки корици
Първо издание: първо издание, 2012 год.
Народност: българска


Най-ранното описание на Малко Търново и Малкотърновско е направено от генералщабния полковник от руската армия Г. Енехолм, който в 1830 г. издава своите „Бележки оттатък Балкана". Във втората част на книгата си Енехолм отделя значително внимание на Търново (Малко Търново), наричайки го „градче или по-точно село". По това време (1828/ 29) то имало 3 500 жители, или 650 български къщи, едно малко пазарище, три хана, едно „гръцко" училище, и плащало годишен данък харач 53 000 гроша. Селището с прилежащия му район тогава било управлявано от забитин или пълномощник на аянина на гр. Виза. Енехолм се произнася и върху етимологията на името на селището. Той е убеден, че селищното име Търново произлиза от „трън", като добавя: „Българите, които дошли да се настанят на това място преди 200 години, намерили околностите покрити с тръни, и му дали името Търново." Когато половин век по-късно Стоян Шивачев пише своя забележителен, но необнародван ръкопис за историята, етнографията и фолклора на Тракия, той предлага същата етимология на селищното име и най-подробно описва местността Тръна, където селището е възникнало, както и всички легенди и предания, свързани с тази местност и нейното име. Това становище няколко десетилетия по-късно споделя и Георги п. Аянов в монографията си за Малко Търново и неговата покрайнина, като привежда изцяло аргументите на Шивачев. Аянов отхвърля като неоснователни опитите името на града да се обяснява със заимстване от името на столицата на Второто българско царство Търново, „наложено от преселници", които били дошли тук след завладяването на престолния град от османците. Подобни тълкувания по това време тук битуват и за имената на други селища в Източна Тракия, като Самоково или Малкък Самоков, Дупница. Георги п. Аянов не приема и тракийските версии за името на града, предлагани тогава от някои наши езиковеди, които откриват в названието тракийска лексика и го разглеждат съставено от „terra" и „neva" или „nova", т. е. „място при голяма река (вода). В най-ново време проф. Александър Фол нарече „безнадеждни" всички опити да се етимологизува името на Малко Търново на равнище на тракийския език.