Творчеството на поета и мислителя Джакомо Леопарди (1798-1837) редом с това на Данте и Петрарка е един от върховете на италианската литература. Смъртта го застига в Неапол, докато работи над френското издание на своите съчинения. Сборникът трябвало да завериш с Мисли за характера на хората и тяхното поведение в обществото, от които Леопарди успява да напише 111. Със своята горчива проницателност Мислите и днес са изненадващо въведение в микрофизиката на човешките отношения и генеалогията на морала. Смъртта не е зло, защото освобождава човека от всички злини и заедно с благата ту отнета и желанията. Старостта е най-голямото зло, защото лишава човека от всички удоволствия, но ту оставя жаждата за тях и носи със себе си всички болки. И въпреки това хората се страхуват от смъртта и желаят старостта. Леопарди Джакомо Леопарди, „Мисли", прев. от италиански Владимир Градев, изд. „Алтера", С, 2010,141 с, 12 лв. "„Мисли"-те на Леопарди са проницателно разсъждение за човешките взаимоотношения, за генеалогията на морала и устойчивостта в един свят, който никога не се пробужда като достатъчно справедлив. Из „Литературен вестник”