"Впечатлението за българските политици е, че са скучновати, сковани, повече или по-малко комплексирани, без въображение, без чувство за хумор и самоирония; без собствена стойност извън политическия статус, който заемат. В този смисъл Сашо Божков е ярко изключение от схемата. Той е "душата" на българската политика, а неговите "Мисли за душата" са несравними свидетелства на времето, в което живеем." (Стояна Георгиева)