Векът, който е вече към соя край, оставя склонните към размишления объркани, но все пак с искрица надежда. Какъв бе смисълът на това убийствено време, което наред с всичко друго откри и толкова много шансове? И понеже историята има само този смисъл, който ние и даваме: как може да проумеем един век, който започва с това, че светлините в Европа угасват, и завършва с новите надежди на революцията от 1989 г. Може би историята би трябвало само да разказва? Тогава би се признало правото и на надеждите от преди Първата световна война, и на заблужденията и вълненията от времето след комунизма. Обаче стремежът да намери обяснения, и то по възможност такива, които са подходящи за скициране на желаното, не оставя на мира изследователя на обществото. За това става дума в тази книга. Ралф Дарендорф