И тъй като, за мен ти, Моцарт, беше внезапна любов със закъснение. Внезапната любов е толкова загадъчна в изкуството, колкото и в любовта. Това не беше толкова откритие, колкото откровение. Внезапната любов е нещо като пророчество. Времето се гъне и усуква, и ето че в един-единствен миг изплува бъдещето. Пътуваме през времето. Стигаме не до паметта за миналото, а до паметта за утрешния ден. Такава е внезапната любов: човек разбира, че има да сподели с някого нещо силно, наситено и прекрасно. Когато ми изпрати писмото си, освен музиката ти получих и убеждението, че с теб ще изживеем заедно една дълга и красива история, и че през целия ми живот ти ще ме съпътстваш, ще ме следваш, ще ме водиш, ще ми подшушваш по нещо съкровено, ще ме забавляваш и ще ме утешаваш. Добре ли съм разбрал? Разчитам на теб. Е.-Е. Шмит