"Момичето на хладилника" (1994) е вторият сборник на Етгар Керет на български език. Съдържа предговор за българските читатели и специален разказ-посвещение, който предшества 45 комични и кошмарни кратки истории. Освен че съдържа най-много фокусници и трикове с цилиндър от всички Керетови книги, тази разкрива неподозирани детайли за хората и мравоядите; за успокоителното бръснене с гореща вода и връзката му с авторските песни; за смъртта, преведена на чужди езици; за любовта, сънищата, детството, бащите, депресиите и прогреса. Както и за драматичните събития, довели до извода, че “Има два типа хора: едните обичат да спят до стени, а другите – до хора, които ги избутват от леглата.”
"Винаги споменавам Кафка, когато ме питат от кого съм се повлиял. Но истината е, че най-голямо влияние върху мен е оказало семейството ми." (Етгар Керет)
"Светът несъмнено е на ръба и никъде това не е по-явно, отколкото в Израел, където събитията се дърпат, зъбят, ритат и мятат насам-натам на ръба на правдоподобността като необязден жребец с развяна грива вече 2000 години, без изгледи скоро да се укротят. Подобно на малцина преди него, изключително популярният израелски разказвач Етгар Керет сега успява поне за момент да улови, оседлае и яхне този древен лудуващ звяр." (The Guardian)
"Читателят ще се изненада на първо място от разговорния, намахан език на израелеца. Следващият сюрприз ще бъде непристойният му, черен хумор. Окончателното смайване ще настъпи пред нагарчащата свежест на тези кратки текстове." (ABC)