„Монденно и хладнокръвно..." е светски окършена книга-меланж, прекрачваща с лекота границите на сериозното, специализираното, клишираното, общоприетото. Книга без цензурни купюри... Светското у нас бива консумативно подвъпросно, ако не е жълто - на него се гледа лакомо, ала омаловажително, други били сериозните и „стойностни" неща. Светското смогва да се състои най-вече като демимонденно. От страната на лекомисленото пък, джуркащо до безкрай и бездарно баналните съставки на сензационното, се заявява категоричен отказ от натоварване с тежки и неразбираеми неща. Където някакъв такъв, изнасилен контакт се състоява по недоразумение и при пазене на благопристойните периметри на изолация, то е във вид на инфекция, на инфектиране и афектация и на двете страни, настръхнали в статуквото на своето деми. Вървим неумолимо към един все no-дезинфекциран и анестезиран свят. Ала след като се случва и на сериозните неща да се погледне с подозрителна, но назидателна лекомисленост, то тогава може би светското следва да се преогледа с подобаваща сериозност, за да се възстанови известен плодоносен баланс на задоволителен преход. Затова в книгата „раздухани" светски текстове, в които е инжектирана литературна сюгжестия, се редуват с критически статии за литература и картини, а описание на светски монструози а ла Теофраст се допълва с изтърбушена хроника на престижни събития, зачислени към снобистична претенция за елитарност. Това в никои случаи не е лаифстаил-писане..., станало многомодно напоследък и състояващо се сякаш при включен касов апарат, още по малко пък е жълто, или „пожълтяло" писане, разкриващо срамни селебрити таини. Та нали по-важен е погледът, начинът на гледане, чиято щедрост прави невъзможен недоимъка... А такъв поглед има свободата да се насочва накъдето си иска... и да не бъде полузамижал...
Voila!