МОРЕТО, ОТКЪДЕТО И ДА Е видяно си остава - море: пустиня от вода. То, като всичко тук е призовано да стене в бурята и да участва в спектакъла на нищото. От пяна е видимото в него - раковини и медузи... Но колко съпротива. И желания за превъзмогване. За глас. Илюзии... Море - в теб цялата вода се влива. Реката - буйната дори - не се съпротивлява: приема името и да умре. Тя - и до края - тайната си не разкрива, но стихва в теб, защото осъзнава, че ти не си вода, море.