Най-новата книга на Маргарет Драбъл (която на 5 юни т.г. навърши 70 години) е роман за посветени. „Морската дама” е историята за първата и последна любов, за еволюцията, за приливите и отливите на времето, които извайват живота ни. Драбъл си остава една от авторките, които най-много ни карат да се замислим и които отправят най-интелектуални предизвикателства към света. Елза е морската дама, която срещаме със „сребристи пайети подобни на люспи”, с мускули, които потреперват и блестят също като на риба, с „твърде дръзко облекло” за „жена около шестдесетте”. Но тя е дръзка жена – безочлива и безсрамна интелектуалка, звезда с ум в шоубизнеса. Носи своите рибени люспи, за да връчи награда книга, след което ще се отправи на север, за да получи почетна степен от малък университет. Тя е също морската дама, която е обичала и се е омъжила за мъж, морски биолог, влюбен в рибите и океана; те са разведени и не са се виждали от десетилетия, но се случва (не по случайност) той да пътува във влак на север, за да получи почетна степен от същия университет. Двамата пътуват един към друг. Елза е автентично блестяща и също така фалшива, може би донякъде чудовище, русалка на сушата. Хъмфри е истинският човек, здраво стъпил на земята, отличен учен със силно чувство за морал, мил и отговорен мъж. Тя е изцяло актриса, движена от съревнованието. На него му е отказано върховното признание в работата му, защото отказва да приеме науката като съревнование за слава. И двамата са успели хора, но получават съмнителна отплата за успеха си. Те обаче имат история и то далеч не семпла история. Много преди да се оженят са се запознали като деца в един малък северен крайбрежен град след самия край на Втората световна война. Хъмфри израства като добродетелен мъж, но когато среща Елза, не много добродетелна, но затова пък атрактивна жена, се влюбва в нея. Всичко е наред, когато се появява похотта, но романово погледнато, това е само интермедия между плътните ярки картини на началото – децата на брега, и съхранената многозначност на края – шейсетгодишните мъж и жена, които плуват усмихнати, получили своите почести. А може би най накрая – и истинската награда. Отзиви за книгата: “Прелестна... напълно завладяваща.” Гардиън „Очарователно... едно прекрасно изследване на любовта.” Сънди Телеграф „Лекция за посветени... Драбъл си остава една от авторките които най-много ни карат да се замислим и които отправят най-интелектуалните предизвикателства към целия свят.” Файненшъл Таймс „Морската дама” е история за първата и последна любов, за еволюцията, за приливите и отливите на времето, които извайват живота ни.” Мейл он Сънди „Прекрасен... просто великолепен.” Дейли Телеграф „Пленително... Драбъл пише прекрасно за това как тече времето, и за любовта, едно тъжно и несъвършено изживяване.” Ню Стейтсмън „Въздействаща възхвала на изгубени мечти и сурови реалности.” Индипендънт „Разкрива цялото богатство на таланта на Маргарет Драбъл.” Таймс