Мястото на Отец Матей във вътрешната организация е "навсякъде и никъде", както писа през 1912 г. Христо Марков. Един вътрешен свят с невероятен обем, един "перпетуум-мобиле" не можеше да се побере в едностранни изяви, в една отделна функция. Гениалността на Матей Преображенски беше естествено приложима само към целостта на възрожденските процеси. Дейностите му преливаха една в друга, те проличаваха навсякъде, но нашето оценъчно мислене със своите стандарти, с ограниченостите, с едностранчивостите си не стигаше до единната им логика. Затова и не съумя да очертае необичайната величина на тяхната непреходна историческа значимост.