Мъртви души • Поема

Продуктов номер: 7222
Изчерпана

Автор: Николай Гогол
Категория: Руска литература
Издателство: Захарий Стоянов
Състояние: Нова книга
429 страници
твърди корици
Първо издание: поредно издание, 2003
Народност: руска
Преводач: Димитър Подвързачов

---

Поредица Шедьовър В книгата са поместени илюстрации от руския художник М. Далкевич. Мъртвите души не са в задължителна и неразривна връзка с крепостния бит, както и ревизорът - с предреформеното чиновничество. И сега, след всичките реформи и революции, Русия е пълна с мъртви души и с ревизори, образите на Гогол не са се споминали, не са останали в отколешното както образите на Тургенев или на Гончаров. Художествените похвати на Гогол, които най-малко могат да бъдат наречени реалистични и представляват, своеобразен експеримент, разрязващ и разделящ на части органически цялостната действителност, разкриват нещо твърде същностно за Русия и за руснака, някакви духовни болести, неизлечими от каквито и да било външни обществени реформи и революции. Русия на Гогол не е само предреформеният ни бит, тя е съставна част от метафизичния характер на руския народ и се забелязва и в руската революция. Нечовешката простащина, забелязана от Гогол, не е породена от стария строй, не е обусловена от социални и политически причини, напротив, тъкмо тя. е породила Всичко лошо в стария строй, тя е оставила белег върху политическите и социалните форми. Като художник Гогол е предтеча на най-новите аналитични течения в изкуството, разкрили се във връзка с кризата на изкуството. Той изпревари изкуството на Андрей Бели и на Пабло Пикасо. В него се съдържаха вече тези възприятия на действителността, които създадоха кубизма. В неговата художественост вече присъства кубиотичното разпадане на живото битие. Гогол бе видял Вече чудовищата, които по-късно художествено видя Пикасо. Но Гогол ни прилъга, като прикри демоничното си съзерцание със смях. От новите руски майстори на словото след Гогол върви най-даровитият от тях - Андрей Бели, за когото образът на човека напълно е помръкнал и е потънал сред космическите вихри. А Бели не съзира органична красота в човека, както не я вижда Гогол. В много отношения той следва художествените похвати на Гогол, но бележи и съвсем нови завоевания в областта на художествената форма. Още Гогол подложи ор ганично цялостния образ на човека на аналитично разчленяване. При Гогол няма човешки образи, а само муцуни и мутри, само чудовища, наподобяващи съставните чудовища на кубизма. В творчеството му се съдържа човекоубийство. И Розанов направо го обвинява в човекоубийство. Гогол не е в състояние да даде положителни човешки образи и много страда от това. Той мъчително търси образа на човека и не го намира, от всички страни го заобикалят безобразни и античовешки чудовища. В това се състои неговата трагедия. Той вярва в човека, търси красотата на човека и не я намира в Русия. Има нещо неизразимо мъчително в това, което може да докара човека до побъркване. У самия Гогол има някакво духовно изкълчване и той носи в себе си неразгадана тайна. Но не можем да го виним, че вместо образа на човека вижда в Русия Чичиков, Ноздрев, Собакевич, Хлестаков, Сквозник-Двухановски и прочие страшилища. На неговия велик и неправдоподобен художествен талант бе съдено да разкрие отрицателните страни на, руския народ, тъмните му духове, всичко, съдържащо се в него, нечовешко, изкривяващо образа и подобието Божие. Ужаси го и го рани тази неразкритост на човешката личност в Русия, това изобилие на елементарни духове на природата вместо хора. Гогол е инфернален художник. Образите на Гогол са дрипи на хора, а не хора, гримаси на хора. Не е негова вината, че Русия притежава толкова малко човешки образи, истински личности и толкова много лъжа и лъжеобрази, имитации, толкова много безобразие и безобразност. Гогол страда непоносимо от това. Дарът му да прозира пошлите духове - това е нещастен дар, той падна жертва на този дар. Откри непоносимото зло на пошлостта и това го смаза. Няма човешки образ и при Андрей Бели. Но. той е вече от друга епоха, в която вярата и образът на човека са разклатени. А тази вяра бе още жива у Гогол. Николай Бердяев