Според добре известната традиция, която започва с изследванията на Готлоб Фреге, смисълът винаги се осветлява във връзка с изказването и неговото значение. В тази традиция музикалният смисъл се тематизира в дискурсивната рамка, чието средоточие винаги остават музикалната знакова система и начините, по които в нея е означено или може да бъде означено музикалното. В перспективата на такова виждане винаги се изправя музикалният семиозис във всичките му семантични, синтактични и прагматични аспекти, а музикалният смисъл е търсен в екстензионално-интензионалните, денотативно-конотативните напрежения на музикалното изразяване.