...Радиото отброява минутите на живота, казва обичаният не само от мен френски писател от зората на XX век Жак дьо Лакретел. Четиринайсет години са твърде много от живота на едно радио, особено когато то е национално. Антоанета Радославова се представя пред нас като изследовател в полето на историята на Българското радио - повече от половин век най-силен разпространител на музика и възпитател на музикални вкусове, създател на музикална култура. Показала е как може да се развива такава тема и с труда си слага началото на поредица от научни изследвания, еднакво полезни и за теорията, и за практиката. Защото тя е доказала, че ако Радиото е образувало аудитории от раждането си до днес, първопричина за това голямо постижение е била и е музиката. Българското радио винаги е имало музикална политика, основана върху конкретни концепции. Осъществявала се е от хора, принадлежащи към музикалния елит на нацията. В партитурата на българската музикална радиополитика ясно се вижда триадата: художествена, народна, забавна музика - именно в този ред, а не в обратния. Лесно виждаме как то е работило в съгласие с три принципа- да информира, да възпитава и да забавлява... Особено важни са направените от авторката интервюта с герои на нейното изследване като Владимир Аврамов, Марин Големинов, Асен Найденов и мнозина още български музиканти със значим принос в изграждането на националната ни радиопрограма, за да пресъздаде пред духовния ни поглед зараждането, развитието и кулминацията на един голям културен процес в живота на България. Ключов е разделът „Приемственост и нововъведения в програмата на 1935 година", т.е. когато Радиото ни става национално. Ключов, защото логично доказва убеждението на първостроителите на радиото ни - от проф. Асен Златаров до Сирак Скитник, че българската радиопрограма трябва да бъде национална и европейска и че в нея решаваща роля играе музиката. Център на този раздел, а и на раздела „Големите творчески личности" е личността и дейността на проф. Димитър Ненов, първи музикален уредник на БНР, за когото въвежда в научна употреба неизвестни досега сведения. Когато четем текста на Антоанета Радославова, ние не бива да се респектираме единствено от трудолюбието, с което е издирван и събиран фактическият материал... По-важното е проявеното умение да се избере типичното, характерното за всеки период от радиобитието на музиката, за да ни очертае вярна картина: ако ли нашето радио е било магнит за народа ни, ако ли то е съумявало да създаде свои аудитории из цялата територия на страната, това е ставало благодарение на нашите композитори и изпълнители, на нашите диригенти, на нашите фолклористи, на първите ни музикални коментатори... Проф. д-р Веселин Димитров