НА БРЕГА НА ВРЕМЕТО Реката на живота ми тече безмълвно. Повличат ме опасни завои на тихите въртопи. Какви високи напрежения скрити в купола на времето, дори с милувка нежна може за миг да ме погубят. Подводните течения ме тласкат на брега и сякаш ме отвеждат към отвъдното. Къде вървя?! Има ли път?! Може би към светло начало за нов живот далечна галактика към светове - на любовта и познанието. В стремление нагоре към светлината и спасението!